Pak 36 (Panzerabwehrkanone 36) е германско противотанково оръдие с калибър 3,7 cm / 37 mm, използвано по време на Втората световна война. Това е основното противотанково оръжие на единиците Panzerjäger /Ловци на танкове/ на Вермахта до 1942г. Разработено от Rheinmetall през 1933 г., то е издадено за първи път на германската армия през 1936 г., като 9120 са налични до началото на войната през септември 1939 г. и са произведени още 5339 по време на войната. Като преобладаващ дизайн на противотанково оръдие в света през края на 30-те години на миналия век, търсенето е бил голямо за Pak 36, с други 6000 екземпляра, произведени за износ, а дизайнът бил копиран от Съветския съюз като 45 mm противотанково оръдие M1932 ( 19-K) 

За първи път се използва по време на Гражданската война в Испания през 1936г., където се представя добре срещу леките танкове от конфликта. За първи път е използван по време на Втората световна война срещу Полша през 1939г. и не е имал големи затруднения с който и да е от полските танкове. Битката за Франция през 1940г. разкрива неадекватната й способност за проникване срещу френски и британски по-тежки танкове, особено Char B1 и особено Matilda II, получавайки подигравателните прякори „Heeresanklopfgerät“ („устройство за чукане на армейска врата“) или „PanzerAnklopfKanone“ ( „оръдие за чукане на врата на танк“) от своите екипажи, но това е достатъчно, за да победи по-голямата част от съюзническата броня в кампанията. Нахлуването в Съветския съюз изправя Pak 36 лице в лице с голям брой танкове T-34 и KV-1, които са неуязвими за неговия огън. Въпреки това, 91% от съветските танкови сили през 1941 г. се състоят от по-леки типове, които нямат достатъчно броня, за да победят оръдието, а Pak 36 нокаутира хиляди такива танкове.

Pak 36 започва да се заменя от края на 1940 г. нататък от 5 cm противотанково оръдие Pak 38 и от ноември 1941 г. от 7,5 cm Pak 40. Този процес се ускорява от ангажиментите със съвременните съветски танкове и производството на Pak 36 е спряно изцяло в началото на 1943 г. Въвеждането през 1942 г. на профилния заряд Stielgranate 41 му дава възможност да пробие бронята на всеки съюзнически танк, но малкият обсег на боеприпасите прави екипажите на Pak 36 уязвими за вражески огън и не може да реши основната задача на оръдието остаряване. Германските парашутисти са използвали оръдието поради ниското му тегло и последващата висока маневреност. Pak 36 също се използва от съюзническите части на Оста, от втора линия, гарнизонни и тренировъчни единици до края на войната.